А той живее някъде
и сигурно тъгува,
и сигурно е някакъв,
и сигурно си струва
да го запея в песен,
или пък да го срещна,
да бъде малко есенно,
и за последно - честно.
Да ми разкаже после.
И аз да му разкажа,
че наболяват костите,
но не това е важно.
Да помълчим за лятото,
за няколко причини,
за мъката по някого…
И после да ни мине.
И после да е истинско.
И после да е всичко.
Дори да си помислим,
че Господ ни обича.
Че другото е свършило,
и че не сме самички,
и че не е набързо,
и дълго ще се сричаме…
Той сигурно е някъде.
Макар, че си измислям.
Седи и ме очаква…
И дяволски ми липсва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар